За тридесет години България и Русия се научиха да живеят една без друга, после започнахме да се учим как да живеем заедно в новите условия, заяви председателят на Българо-руската търговска палата
София, 28 февруари /Екатерина Тотева, БТА/
За последните тридесет години България и Русия се научиха да живеят една без друга, после започнахме да се учим как да живеем заедно в новите условия, имаше период на „замразяване” както в политическите, така и в икономическите отношения, след това на „размразяване” и даже на бурно развитие и растеж. С тези думи в интервю за БТА председателят на Управителния съвет на Българо-руската търговско-промишлена палата /БРТПП/ Георги Минчев описва израстването на българо-руските икономически отношения след промените в навечерието на предстоящата визита на председателя на правителството на Руската федерация Дмитрий Медведев, който ще е на официално посещение в България на 4 и 5 март по покана на българския премиер Бойко Борисов.
Има тенденция в „ледниковия период” емоциите да отстъпят на прагматичните отношения
Според него след събитията в Украйна през 2014 г. и наложените санкции от ЕС и съответните контрасанкции от Русия, нещата отново са в поредния спад, но вече със забележима тенденция в този „ледников период” емоциите да отстъпят на прагматичните отношения и спокойна оценка на ситуацията. По думите му се наблюдават и някои, макар и плахи тенденции, за уличаване на стокообмена. Въпреки това обаче, според председателя на БРТПП към момента се наблюдава умерен спад в тези отношения, дължащ се на продължаващото намаляване в българския износ за Русия и на руския у нас.
Той изтъкна като негатив в отношенията между ЕС и Русия прекъсването в периода 2010 - 2011 г. на опитите на приобщаването в икономически план между Общността и Русия и напомни, че тогава двете страни вървяха към споразумение за либерализация на митническия режим и създаване на елементи на единно икономическо пространство. Това отстъпи пред грубата конфронтация и сега се намираме в нейния "завършващ първи стадий ", допълни Георги Минчев.
През тези тридесет години България остава тясно свързана с Русия като доставчик на суровинно-енергийни ресурси
През тези тридесет години България остава тясно свързана с Русия като доставчик на суровинно-енергийни ресурси от определени групи и най-вече течни горива, ядрено гориво, резервни части за топлоелектрическите ни централи, които на остатъчен принцип продължават да използват съветско оборудване, посочи председателят на БРТПП. Ако извадим енергийния сектор от двустранните отношения, България продължава да губи относителен дял в руския пазар и това според Минчев е устойчива тенденция през тези тридесет години. В момента, приблизително същата пропорция, която заемаше пазарът на СССР преди 30 години, сега заема ЕС, но вече все по-видимо става, че България вече се приближава към прага на капацитета си като относителен дял в търговията със страните от ЕС, както и обвързаността на ръстовете на икономиката ни с този на ЕС. От тази гледна точка руският пазар продължава да е потенциален за нас като възможност за увеличаване на растежа, смята експертът. За жалост, България забелязва тази тенденция, но не успява да създаде инструменти, с които поне частично да възстанови предишния дял на присъствие на българските стоки на руския пазар, допълни Георги Минчев и посочи, че дори и крайни критици на Русия – Полша, са намерили начин през годините да възстановят присъствието си както на руския, така и на постсъветските пазари, в това число и след въвеждането на санкции срещу Русия. В последната година и половина дори се забелязва интензификация на търговските отношения между Полша и Русия, допълни Георги Минчев. В този смисъл, според председателя на БРТПП, България прекалено буквално възприема ролята си на лоялен член на ЕС и НАТО в отношенията си с Русия и не може да отдели търговските си отношения от външнополитическите. Пример за това е рязкото спиране на износа на българска машиностроителна продукция. Изведнъж се оказа, че редица позиции от този спрян износ не попадат в строгия кръг от санкции и те биха могли да продължават да бъдат експортирани за Русия и това осъзнаване ни е отнело повече време от другите страни от ЕС, изтъкна председателят на БРТПП.
Пропуснатите ползи
Неизползван е и потенциалът на руските региони, като особено отчетливо е слабото присъствие на българска дипломатическа инфраструктурата, както и това, че България не намери възможност да консолидира интереса си на браншово или секторно ниво и всяка наша фирма се бори сама за себе си, смята експертът.
Моментните загуби за България към началото на санкциите възлизаха на около 200 млн.евро, след първоначалния шок, страната успя с компенсиращи средства да намери алтернативи на руския пазар с цената на намаляване на търговската печалба, фалити и закриване на фирми и отделни производства, коментира експертът. Сега вече, заради ликвидацията на потенциала на двустранното си сътрудничество, можем да говорим по-скоро за пропуснати ползи, смята Минчев. Според него обаче, България продължава да губи обеми и в традиционни отрасли, за които няма санкционен режим, например при производство на лекарства. Заради санкциите, Русия инвестира огромен ресурс в редица критични области, сред които е и фармацията и по-специално производството на лекарства от първа необходимост, отбеляза Минчев. Големите концерни са започнали да сторят самостоятелни мощности в Русия, а и страната създава собствени производствени бази за лекарства и за медицинска техника, което означа, че в период от три до пет години пазарът на Русия ще се запълни със собствена продукция, отбеляза Георги Минчев.
България е избрана от над 60 руски фирми за регионален хъб основно към Балканите
От края на 2016 г. в Русия започва оформянето на няколко групи инструменти за стимулиране на руския износ на национално ниво и на регионално ниво под формата на подкрепа на инвестиционните усилия на износителите от Русия и директна финансова подкрепа в някои от областите на Русия за определен период от време, изтъкна председателят на БРТПП. В резултат на това през миналата година на територията на България започнаха да се появяват такива руски фирми, които идват в страна основно заради това, че гледат на България като регионален хъб най-малкото към Балканските страни, в това число и Турция, разказа председателят на Палатата. Става дума за 60 фирми, които в по-голямата част от случаите намират български партньор и са заети с производство на високотехнологична иновационна продукция – от електрониката, промишленото оборудване и битовата техника. Това са дребни и средни фирми по стандартите на ЕС и с годишен оборот до 200 млн. евро, като значителна част от оборота им се формира като оборот на български юридически лица, независимо от това, че мажоритарният дял в тези фирми е руски, каза Георги Минчев.
Реалният спад в българския износ за Русия за минала година е 5 – 6 на сто
По данни, цитирани от председателя на БРТП, реалният спад в българския износ за Русия за минала година е 5 – 6 на сто, като миналата година по цени FOB сме изнесли стоки 451 млн. долара. Това е цифра със силата на присъда за характера на българския износ, коментира председателят на Палатата и се аргументира, че този обем е в пъти по-малък от реалния потенциал на българската икономика и от потребностите на руския пазар от наша продукция. Вносът от Русия основно е повлиян от огромния дял на суровинно-енергийните ресурси /близо 86 на сто/ и те през последната година нарастваха като стойност и затова във физическите обеми на вноса няма съществени различия, допълни Георги Минчев. Според него проблем има с износа на вина, защото липсва организационна и логистична възможност те да достигнат до руския пазар. Ако имаше някой, който да консолидира българския износ на вино от тези повече от 150 фирми и да ги представи като българска търговска марка, ние щяхме да имаме значително по-голям експортен обем на вино от сегашния, заяви председателят на БРТП и допълни, че руснаците, които сега живеят в България са се превърнали в доброволни преносители на български вина в ръчния си багаж. Според Минчев има проблем и с отчитането на двустранната търговия с Русия и по-специално в тълкуването на данните, което може да подведе пазарните участници. Той изтъкна, че през изминалата година, поради особености на статистическата отчетност, ние сме отчели растеж в износа си за Русия, а тази година - още по-сериозен спад. Председателят на БРТПП напомни, че покрай започналото строителство на „Южен поток” строителите на „Газпром” внесоха значително количество тръби, които са били оформени на постоянен внос и когато започва миналата година строителството на „Турски поток” и тръбите заминават за там, това е отчетено като износ.
Без съществена промяна са и руските инвестиции в България, коментира Минчев и напомни, че руски инвестиции се правят у нас през различна юрисдикции, като това се отнася и за големите инвеститори като „Лукойл”.
Многократните туристически визи за руски граждани биха ограничила спада на интереса им за почивки в България
Минчев не се ангажира да потвърди или отрече очакванията от българската страна за спад на руските туристи на база ранните им записвания за почивка през лятото. Руските туристи не са така планово подредени като други и това, че в момента няма записвания, не значи, че в последния момента част от тях няма да предпочетат България, коментира Минчев и допълни, че въпреки това тенденцията е за спад на посещенията за туризъм от руснаци у нас. Според него България би могла да се възползва от опита на други държави от ЕС, които са започнали да издават годишни /многократни/ туристически визи и посочи необходимостта от централизирана държавна политика, която да създаде видимо облекчение за руските туристи. Той напомни, че туризмът е и гостоприемност и изрази съжаление от това, че през последните години руските туристи се чувстват не толкова желани в България, въпреки усилията българските консулски служби да намалят негативните последствия и бързо да обработват документите на желаещите да получат визи.
В страна ни над 400 000 руски граждани притежават недвижимост в България, но по данни от недвижимите агенции в райони с масова руска собственост между 20 и 30 на сто от тези обекти са обявени за продажба. Минала година част от тях са продадени при над 30 на сто по-ниски цени спрямо тези при покупката им. Причина за това от една страна е, че шеста година в Русия намалява нивото на реалните доходи, което е свързано с икономическата криза, санкциите и контра санкциите и вътрешно икономически, в това число и структури проблеми на руската икономика, смята Георги Минчев. От друга страна желанието за продажба на недвижимост е породено и от психологическия климат, защото руските граждани не се чувстват комфортно на територията на ЕС. Председателят на БРТПП допълни, че руснаците се страхуват от това, че могат да станат обект на преследване от американски власти на територията на трети страни, в това число и в ЕС.
България има шансове да се опита да привлече отклонение от „Турски поток”, което да премине през наша територия
Във връзка с предстоящата среща на високо равнище в София председателят на Българо-руската търговско-промишлена палата каза, че би се зарадвал, ако този път освен енергетика в темите от дневния ред присъстват и такива, които са свързани с туризма. Същевременно той посочи, че енергийните теми няма как да не присъстват в която и да е среща на високо равнище между двете страни. Позовавайки се на коментари на руски висши представители, експерти, медии, Минчев отбеляза, че Русия гледа благосклонно на нашия интерес да направим газов хъб „Балкан”. Той отбеляза също и, че въпросът с възможното южно трасе на „Турски поток” – след Турция към съседни балкански държави, в това число и от ЕС, все още не е решен и в този смисъл България има шансове да се опита да привлече отклонение от „Турски поток”, което да премине през наша територия, заради опита ни и географските предпоставки. По проекта за АЕЦ „Белене” председателят на БРТП не изключи възможността да се присъедини възможно по-широк кръг – консорциум от световни фирми, в това число и „Росатом”, което според Минчев би успокоило до голяма степен традиционните ни подозрения и задръжки по отношение на българския енергиен интерес занапред.
http://www.bta.bg/bg/c/IK/id/1965978
