Българо-Руска Търговско-Промишлена Палата

    

На 20 март 2019г. в Москва е подписано обновено споразумение между Московската търговско-промишлена палата и Българо-руската търговско-промишлена палата.


Документът е подписан от ръководителите на палатите - председателя на Управителния съвет на БРТПП Георги Минчев и председателя на Московската търговско-промишлена палата Владимир Платонов .

Предишното споразумение между палатите е подписано преди повече от 10 години и, както е отбелязал г-н Минчев, се е нуждаело от обновяване. Г-н Минчев е подчертал, че България е заинтересована да развива двустранните отношения с Русия, преди всичко в сферата на бизнеса.

От своя страна Владимир Платонов е заявил, че Московската палата е готова да подкрепя съвместни проекти, като ги запълва с конкретика и да улеснява обмена на бизнес делегации между Москва и България.

Също така е било подписано споразумение за съвместна работа с електронната платформа „Бизнес пазар”, разработена от Московската търговско-промишлена палата. БРТПП ще действа като оператор на проекта в България. Опитът на БРТПП, познаването на езика и местните особености ще позволят успешно да се развива глобалното взаимодействие на предприемачите в Интернет.

 

Източник: Московска ТПП 

 

 

   

 

ФОРУМ „ЗА КОНКУРЕНТОСПОСОБНА И ПРОСПЕРИРАЩА БЪЛГАРСКА ИКОНОМИКА“ СЪБРА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО И БИЗНЕСА, ПОД ПАТРОНАЖА НА ПРЕЗИДЕНТА НА РБ

 

„Постигнато на икономика с висок и устойчив темп на развитието е възможно само при производства с висока добавена стойност, където водещи са науката и иновациите. Така ще се постигнат и целите на страната ни за високи доходи на гражданите, висок стандарт на живот, изкореняване на бедността и неравенствата, качествена инфраструктура, образование, здравеопазване.“

С тези думи президентът на РБ Румен Радев откри кръгла маса на тема „ЗА конкурентоспособна и просперираща българска икономика“, организирана от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК) и Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Форумът се проведе днес, 14 март 2019 г., в София хотел Балкан, с участието на вицепремиерите Томислав Дончев и Марияна Николова, министрите на икономиката – Емил Караниколов, на финансите – Владислав Горанов, и на образованието и науката – Красимир Вълчев, председателите на парламентарните комисии по икономическа политика и туризъм – Петър Кънев, и по труда, социалната и демографската политика – Хасан Адемов, ръководители на браншови организации, собственици и управители на компании от различни сектори на икономиката.

В изказването си президентът Румен Радев посочи, че икономиката ни е изправена пред редица сериозни предизвикателства – и във вътрешен, и особено в глобален план, затова са необходими структурни промени и решения със стратегически хоризонт. Според държавния глава най-важното при изграждането на силна, конкурентоспособна, устойчива на предизвикателства българска икономика е откровеният и навременен диалог между всички участници в този процес – държавата, бизнеса, образованието и науката. По думите на Румен Радев, за привличането у нас на инвеститори, особено стратегически, вече не са достатъчни само ниски данъци и нископлатена работна ръка – предимства, които са имали значение до преди няколко години.

Аналогична теза изказа и вицепремиерът Томислав Дончев. Според него, трябва да се търси по-адекватен начин на взаимодействие между държавата, бизнеса и науката, за да се осигури ефективен и реален преход към икономиката на знанието, на високите технологии, генерираща висока добавена стойност и привличаща ново качество на инвестициите.

Министърът на финансите Владислав Горанов акцентира върху усилията на правителството за поддържане на финансова стабилност за постигане на конкурентоспособност, вкл. отказа от промяна на нивата на данъчно облагане. Сред правителствените приоритети в сферата на фискалните мерки за насърчаване на растежа министър Горанов посочи и стъпките, които се предприемат за присъединяване на България към ERM II, респ. – към еврозоната.

Министърът на икономиката Емил Караниколов фокусира вниманието на аудиторията върху мерките за насърчаване на инвестициите и призова българските инвеститори да ползват по-активно възможностите по Закона за насърчаване на инвестициите, вкл. за държавна финансова подкрепа за изграждане на инфраструктура, за възстановяване на разходи за социални осигуровки на заетите, за обучение на новоназначени кадри и др.

Според министъра на образованието и науката Красимир Вълчев цялата образователна система трябва да се префокусира към изграждането на ключови компетенции у децата, а не просто към изучаване на определен материал. Той благодари на представителите на работодателските организации за взаимодействието през последните 2 години, в които министерството е реализирало едно от най-важните си политики, като стартиране на пилотни проекти за въвеждане на дуално обучение и участието на бизнес в план-приема на професионалните училища.

„Правителството полага усилия за стимулиране на връзката между бизнеса и образованието, както и либерализирането на режима за участие на работници и висококвалифицирани специалисти от трети страни. Трябва обаче да се продължи с работата, защото въпреки намаляващата безработица, през последните 15 години демографското заместване драстично се влошава. В момента при 100 души, излизащи от пазара на труда, влизат едно 62, докато през 2001 г. те са били 124“, каза вицепремиерът Марияна Николова.

Председателят на БТПП, Цветан Симеонов изнесе доклад в първия панел на кръглата маса, посветен на мерките за насърчаване на инвестициите и разкриване на качествени работни места, както и фискалните мерки за насърчаване на растежа. Акцент бе поставен на мястото на България в различни международни класации, като бе отчетен спад в Класацията за правене на бизнес на Световната банка за 2019г. , отчитайки различни показатели, сред които свързване с електричество, откриване и закриване на фирма и плащане на данъци. Симеонов добави, че останалите страни са станали по-гъвкави по отношението на откриване на фирма и от там произтича спадът в класацията. А по отношение на закриването на фирма, председателят на БТПП определи като скъп и дълъг процеса. Цветан Симеонов отчете спрямо Индекса на икономическата свобода подобрение във фискалното здраве на страната, както и подобрение в правителствените разходи и свободата на труда. Подобрение на макроикономическата стабилност, висшето образование и обучения бяха отчетени и спрямо Индекса на конкурентоспособността на Световния икономически форум.

„Добрият бизнес климат изисква: ефективна администрация, ниско ниво на корупция, стабилна система на облагане с данъци и такси, стабилност на законодателството и ясна регулаторна среда, високо ниво на сигурност и ефективно правосъдие“, каза пред участниците във форума председателят на БСК Радосвет Радев. Той цитира данни от проучване на БСК, според което 72% от промените в законодателството се правят през преходни и заключителни разпоредби на други закони. Освен това, често срещана практика е задължителното съгласуване на законопроекти с Националния съвет за тристранно сътрудничество да бъде заобикаляно чрез внасяне на проекти за промени от народни представители, вместо от Министерския съвет. „Тази „къса писта“ е предпочитан начин за бързо прокарване на най-често лобистки или от популистки характер промени. Така по един напълно законен, но не толкова етичен начин се игнорира мнението на социалните партньори“, каза още председателят на БСК. Според него, е налице законодателна нестабилност, чести и понякога противоречиви нормативни промени, които създават несигурност по отношение осъществяването на стопанска и всякаква друга дейност, вкл. предпоставка е за отлив на инвестиции, създаване и поддържане на работни места и т.н. Не са малко примерите на буквално преписване и дори завишаване на европейски изисквания, без съобразяване с националните особености и/или състоянието на икономиката, а това прави законодателството неприложимо и е генератор на корупционни практики. Често се приема сложно и неразбираемо законодателство, подлежащо на допълнително „тълкуване“, което затруднява ефективното му прилагане и е предпоставка за корупционни практики сред контролиращите органи.

Според председателят на АИКБ Васил Велев ускоряването на трудовата имиграция и създаването на необходимите за икономиката кадри са от съществено значение за растежа ѝ. „В момента у нас 9 от 10 предприемачи изпитват проблеми с намирането на квалифициран персонал. А за половината от тях това е главен проблем за повишаване на производителността и увеличаване приходите на компаниите им. В средносрочен план България ще има недостиг от 500 000 души на пазара на труда. В страната ни има известен резерв на човешки ресурс, който следва да бъде използван. Това са хората с увреждания, трайно безработните, както и раздутия щат в държавната и общинската администрация“, заяви Васил Велев. Тези резерви обаче не са алтернатива на облекчаването на трудовата имиграция. Той предложи да се въведе т.нар. Българска карта, която да дава право на граждани на трети страни да работят и пребивават у нас за период от 5 г. По време на форума той призова за широка обществена подкрепа за извършващата се образователна реформа. По думите му обществените ресурси трябва да бъдат насочи към финансиране на природо-математически и технически специалности, като завършилите млади хора да имат стимули и ангажимент да се реализират в страната за определен период от време. Поставени на дискусия са предложенията за задължителна матура по математика и премахването на 12-ти клас.

Източник: Българска стопанска камара  https://www.bia-bg.com/news/view/25222/ 

Вж. ВИДЕОЗАПИС и СНИМКИ от събитието на сайта на Българска стопанска камара

Презентации:

  • Цветан Симеонов – председател на БТПП, тема „Мерки за насърчаване на инвестициите и разкриване на качествени работни места. Фискални мерки за насърчаване на растежа“
  • Радосвет Радев – председател на БСК, тема „Устойчива нормативна и регулаторна среда, правна сигурност, сигурност на собствеността“
  • Васил Велев – председател на АИКБ, тема „Пазар на труда: демография, образование, трудово законодателство, трудова миграция, вътрешни резерви“
  • Десислава Николова - главен икономист на Института за пазарна икономика, тема „Пазар на труда, демография и образование“

 

 

 

 

 

Предмет на експертна дискусия, организирана от списание „Ютилитис“ на 29 февруари 2019г.  бяха приетият в края на 2018 г. Закон за киберсигурност, предизвикателствата пред енергийните компании, регулаторни и институционални предизвикателства, технически решения.

Представителят на Министерство на енергетиката Владимир Янков, ръководител „Защита на класифицираната информация“ представи необходимостта от защита на ИТ – системите в структурите на сектор енергетика. Той подчерта, че енергийната сигурност на България и стабилността на работа на националната енергетика заемат много съществено място в системата за гарантиране устойчивостта на националната сигурност на страната. Този  постоянен процес по предоставяне на жизнено необходими публични услуги за функциониране на икономиката и обществото се реализира като цяло в условията на всевъзможни заплахи – от евентуално спиране на доставките на горива до потенциални природни бедствия, значителни промишлени аварии, възможни терористични атаки или кибератаки.

Енергийната критична инфраструктура включва административни сгради и управления – ЦДУ,ТДУ, РДУ, електропроизводствени обекти – АЕЦ, ТЕЦ, ВЕЦ, ПАВЕЦ , енергийни и ресурсни обекти като язовири и хидроенергийни съоръжения, въгледобивни мини, обекти на електропреносната и електроразпределителната мрежа  - подстанции , електропроводи,  обекти от газопреносната система – АГРС, ГР Станции, газохранилища. 

Електроенергийната система /ЕЕС/ се счита за сигурна, ако тя е в състояние да отговори на търсенето на електрическа енергия на всички потребители, дори когато е засегната от непредвидени обстоятелства. ЕЕС е в нормално състояние, когато всички компоненти в информационната й инфраструктура могат да функционират нормално. ЕЕС влиза в информационно необичайно състояние, ако някои от нейните електронни компоненти, включително някоя част от софтуера не работи или е неизправен. Функционалното състояние на ЕЕС  може да се влоши след като системата стане информационно анормална. Това може да се случи например ако  хакер предприема действия, които влошават основни параметри за работа или на функционалните характеристики на системата, включително ако се ограничава достъпа на диспечерите до възможностите им за управление в реално време на ЕЕС. 

Със Закона за киберсигурност (http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=131638 ) приет на 31.10.2018 г., в българското законодателство се въвеждат изискванията на Директива 2016/1148 ЕС относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежовите и информационни системи в Съюза.

Киберсигурността се дефинира в Закона като състояние на обществото и държавата, при което чрез прилагане на комплекс от мерки и действия киберпространството е защитено от заплахи, свързани с неговите независими мрежи и информационна инфраструктура или които могат да нарушат работата им. Киберсигурността включва мрежова и информационна сигурност, противодействие на киберпрестъпността и киберотбрана.

Законът урежда дейностите по организацията, управлението и контрола на киберсигурността, включително дейности и проекти по киберотбрана и по противодействие на киберпрестъпността, както и предприемане на необходимите мерки за постигане на високо общо ниво на мрежова и информационна сигурност. Законът определя също правомощията и функциите на компетентните органи в областта на киберсигурността – Национално единно звено за контакт, Националния координатор по киберсигурност, секторни Екипи за реакция при инциденти в киберсигурността (ЕРИКС). Създаването на Национален ЕРИКС се възлага на председателя на Държавна агенция „Електронно управление“. Регламентират се управлението и организацията на националната система за киберсигурност, институционалната рамка в областта на кибер сигурността, превенцията и противодействието на кибер атаките; статута и функционирането на операторите на съществени услуги; статута и функционирането на доставчиците на цифрови услуги.

Проф. д-р Тодор Тагарев, Ръководител на секция „Информационни технологии в сигурността“ и Центъра по мениджмънт на сигурността и отбраната; Професор в Института по информационни и комуникационни технологии на БАН, представи проекта ECHO – един от четирите пилотни проекта  на ЕС за изграждане на европейска мрежа от центрове за компетентност по киберсигурност.

полк. проф. д-р Камен Калчев, Началник на Катедра „Комуникационни и информационни системи“, Военна академия „Г. С. Раковски“ направи презентация на магистърска програма “Киберсигурност”, реализирана  от Военната академия съвместно с ТУ София.

Костадин Величков, Изпълнителен член на Съвета на директорите на „Електроразпределение Юг“ представи организацията на сигурността на ИКТ в ЕVN България и прилаганите добри практики за ИКТ сигурност на разпределителната мрежа в Югоизточна България. Той подчерта, че създадената организация по сигурността в ЕVN България е в готовност за взаимодействие със секторния ЕРИКС след приемане на подготвяната в момента Наредба към Закона за киберсигурност.

Въпросите, свързани с влиянието на инвестициите на ЕРП в киберсигурността върху цената на електрическата енергия, бяха маркирани по време на дискусията, но не бяха коментирани от енергийния регулатор.

 Димитър Стоянов, Координатор на „Платформа за образование и иновации в енергийната киберсигурност“, представи тази нова инициатива на водещи институции за развитие на знанията за киберсигурност в енергийния отрасъл. Платформата е създадена на 03.12.2018 г. чрез подписване на споразумение между Военна Академия „Г. С. Раковски”, Асоциация за развитие на София, Софийски форум за сигурност, Българско ядрено дружество и Национална браншова организация за електрическа мобилност – ИКЕМ. Дейността на платформата през 2019 г. включва организиране на събития и семинари в отделните тематични направления, партньорства със заинтересовани страни и включване в мрежи с организации от ЕС и НАТО, обучения и образователни кампании, участие в проекти, свързани с енергийната киберсигурност (ЕКС), развитие на акселераторска програма по енергийна киберсигурност и провеждане на първи хакатон по ЕКС в европейския месец на киберсигурността.

По време на дискусиите стана ясно, че кибератаките струват  на  световната икономика  над  $600 млрд.  годишно и заплашват всички организации/компании. Щетите на компаниите са свързани със загуба на интелектуална собственост, разходи за отстраняване на пораженията, загуба на бизнес информация, нарушаване на непрекъснатостта на работата  на  системите  за  управление на процесите  и разходи за възстановяване безопасността, както и щети от загуба на репутация. Кражбата на пароли е сред основните рискове за безопасността на корпоративните данни - 75% от мрежовите атаки срещу компаниите са станали възможни поради ненадеждни или откраднати пароли ! 

Представителят на Министерството на енергетиката подчерта, че се препоръчват някои  основни правила, които могат да помогнат да се минимизират последствията от евентуална кибератака, такива като наличие на план за реакция при кибератаки; формиране на екип за реакция , който да отговаря за киберсигурността и IT-комуникациите и да координира действията с други организации и ведомства, като ДА „ЕУ“ и „ CERT - BG “; изясняване какви цели са от значение за кибер - престъпниците; предвиждане на бюджет за защита от кибер-атаки и смекчаване на последствията от тях чрез придобиване на оборудване и софтуер за защита на IT-системите - беше подчертана изключителната важност на организирането на  защита  в  дълбочина чрез продукти и системи като : FIREWALL,  ANT-VIRUS software,  Q Radar Database systems на IBM Group, FireEye, PICUS и др.